Нашият Космос

Митовете, които не знаем

Един от най-срещаните митове, които се смятат за истина, е че храната, която падне на пода, е напълно годна за ядене, ако я вдигнете от пода за не повече от пет секунди.
Истината е, че обикновено на пода има страшно много микроби и ако храната падне върху него, тя веднага се изпълва с тях. Това особено важи за кухнята, където е истински рай за микроби от рода на салмонелата. Така че следващият път, когато изпуснете храна на пода, си спомнете това.
Много хора смятат, че всяка киселина изгаря кожата. Това обаче не е така. Съществуват стотици видове киселини, като някои от тях – лимоновата и оцетената се използват често от нас. Някои киселини обаче са изключително разяждащи. Солната, азотната и сярната киселина могат да изгорят кожата ви.
Мит е, че клетките на мозъка не се възстановавят. Причината, заради която хората са повярвали в този мит се крие във факта, че в продължение на много дълги години се е смятало, че сложната система на мозъка ще се увреди от ръст на нови клетки.
През 1998 г. обаче станало ясно, че мозъчните клетки имат способността да регенерират. Процесът на обучение и мозъчните центрове на паметта могат да създават нови клетки.
Абсолютен мит е, че светкавицата не удря два пъти на едно и също място. Всъщност светкавицата може да удари два пъти на едно и също място и доказателство за това е Емпайър Стейт Билдинг, която е удряна от светкавици двадесет и пет пъти годишно.
Мит е, че в Космоса не съществува сила на тежестта. На практика в Космоса има такава сила и именно гравитацията е причина за това, че звездите са около центъра на галактиката. Причината, заради която астронавтите са безтегловни е заради това, че те са в орбитата на Земята, привлечени са от нея, но едновременно се движат в страни от нея и така се получава безтегловност.
Мит е, че Луната има тъмна страна. Тя съществува само в песните и романите. Слънцето осветява всяка част на Луната, но тя има част, която няма как да бъде видяна от Земята.
Луната се върти толкова дълго около оста си, колкото и около Земята. Ни евинаги миждаме само едната страна на Луната, а когато виждаме полумесец, Слънцето осветява страните на Луната, които не са видими с човешко око.                                                                         

Откриха диамантена планета

Wednesday, 5 January 2011

Учени от НАСА откриха планета, която е изцяло направена от диаманти. Повърхността на планетата е прекалено наситена с въглерод, показват данните от телескопа „Спицър”.
Ако се калкулира стойността на тази планета в долари по курса на диамантите на борсата, ще се получи сума, която надхвърля в пъти всички богатства на планетата ни.
В тази сума се включват не само парите, но също така цялото злато, платина и скъпоценни камъни и редки метали, които могат да бъдат открити на Земята.
Според учените, ако към планетата ни редовно пристигат доставки от диаманти от новооткритата планета, тяхната цена ще спадне много бързо до стойността на вторичните суровини.

В близко бъдеще обаче това няма как да се случи, тъй като планетата се намира на няколко хиляди светлинни години от Земята. Засега няма шанс дори да стигнем до нея.
Диамантите, които са толкова красиви и ценни, всъщност представляват кристална модификация на чистия въглерод, образувана в дълбоките недра на Земята, на дълбочина над сто метра, при изключително високо налягане и температура.
Това е най-блестящият скъпоценен камък, най-твърдият и износоустойчив минерал. Древните гърции са го наричали адамантос – непобедим, римляните – диамонд, арабите – алмас, което значи най-твърд, а древните евреи – шамир.
В древна Индия смятали, че диамантите са образувани от петте начала на природата – земя, вода, въздух, небе и енергия. В тази страна диамантът бил превърнат във фетиш, защото се смятало, че лекува болести, защитава от рани, лоши очи, зли духове и лоши хора.
Цветните диаманти се срещат много рядко. Прозрачните диаманти засега все още са много – добивът им е няколко милиона годишно. Диаманти в жълт, розов, пурпурен, зелен, червен и син цвят се добиват съвсем малко – няколко десетки годишно.