Selly Marie Gomez

      Това  е  едно  изключително  парче  „на  мен   ми  е  любимото  „нека  всеки  който  я харесва  ,да  пише  коментар  !!!!!!!

русалките

Има ли русалки, еднорози, дракони, феи и елфи? Много твърдят, че това са измишльотини, но някои истории оборват наличието на митични русалки. Предценете сами....
През 1830 година на Хибридския остров Бенбекула местни жители събирали водорасли. При абсолютно спокоен океан една от жените видяла съвсем наблизо във водата същество "изглеждащо като жена, с умалени размери". Съществото радостно плувало и се гмуркало във водата като малко дете. Не се плашело от близко стоящите хора. Когато мъжете решили да я оградят откъм океана, за да я извадят на брега, русалката с лекота отплувала навътре в него.

Едно от момчетата с одобрението на възрастните хвърлило по нея камък, който я ударил. Дали поради тази причина или поради шок след няколко дни русалката умряла. Вълните я изхвърлили на брега. Очевидец разказва: "Горната част от тялото на това същество беше като на добре хранено дете на три-четири години, но с ненормално развити гърди. Косите бяха тъмни и блестящи, кожата бяла и мека. Долната част от тялото представляваше опашка, като на сьомга, но без люспи". Никой не знаел какво да правят с русалката, местния шериф Дънкан Шоу се разпоредил да я погребат в ковчег срещу мястото където била изхвърлена от вълните.
Известни са и други случаи на срещи с такъв вид миниатюрно същество. Русалка с големина на "десетгодишно дете" била забелязана край бреговете на Ирландия през 1819 година. Английският вестник "Дейли Телеграф" писал през 1886 година за двама рибари, които видели русалка, която преплувала под лодката им. Тя също била с големина на дете, според описанието на един от рибарите: "беше голяма като трийсетфунтова сьомга, ака ви лъжа нека господ ме накаже и не спечеля шилинг до края на живота си".
Малки русалки са забелязвани и в Балтийско море. Ето какво гласи етнографски запис от Естония: "Могат да се видят в морето. Преди буря могат да се появаят малки деца, приятел рибар видял едно, а до него русалка - жена. С гърдите си ги възпитават. Често сме ги виждали в реката. Плуват като малки човечета".
Във вестник "Шипинг Газет" от 4 юни 1857 година може да се прочете разказът на шотландски моряци, които под клетва пред Библията казали "близо до брега в морето с очите си видяхме същество с вид на жена, с бяло тяло, големи гърди и черна коса".
Речните русалки изглеждат по същия начин. В едно свидетелство от Русия през 1990 година е записано: "Изглежда като момиче, което стои сред блатото, косите са й черни, разпуснати. Лицето бяло, очите черни. Понякога е в реката. Седи на голям камък, с черни коси".

Духове и прераждане

Тази тема  е  една  много  непозната за  някои хора  и  деца ,но  сега те  всички  ще  имат  възможноста да научат  повече  неща .  

Откакто свят светува хората общуват с духовете на мъртвите, но едва малко преди 1850 година се оформя в движение, придобило известност като спиритуализъм. Думата "спиритизъм" води началото си от латинската "спирит", която означава "дух".
Последователите на спиритуализма твърдят, че душите на умрелите продължават да живеят и ние бихме могли да установим контакт с тях. Това обаче е в противоречие с учението на Библията за безсъзнателното състояние на мъртвите.
Фокс са американско семейство, което през 1848 година се нанася в къща в Хайдсвил, Ню Йорк, на която от години се носи славата на обитавана от духове. Двете дъщери Маргарет, на петнадесет, и Кейт, на единадесет години започват да чуват анормални почуквания. През нощта в петък, 30 март, Кейт влиза в диалог с призрачното нещо, наречено от двете девойки "Господин Сплитфут".
Бащата подлага на разпит невидимото присъствие. Когато го питат дали е човек, няма отговор, но на въпроса "Дух ли е? Ако е така, почукай два пъти", отговорът е утвърдителен. В отговор на следващи въпроси духът с почукване отговаря, че е беден амбулантен търговец, убит на същото това място преди няколко години. Тогавашните критици на семейство Фокс не приемат този случая като истинен заради липсата на доказателства. Все пак обаче такова се появява петдесет години по-късно, когато се наложило стена от семейната къща да бъде разрушена. В нея били зазидани останките на мъж.
Славата на двете сестри Фокс бързо се разнася из цяла Америка. Няколко месеца след първия им разговор с убития амбулантен търговец, са поканени да направят демонстрация пред публика в Рочестър. Така възниква новото спиритуалистическо движение, а по време на своите обиколки из щатите Маргарет и Кейт не пропускат случай да подхвърлят към тълпите: "Вие сте избрани да излезете пред света и да убедите скептичните в голямата истина за безсмъртието".
През лятото на 1850 година те стигат в Ню Йорк, където предизвикват фурор, а редакторът на "Трибюн" Хоръс Грийли се убеждава, че те казват истината, и се превръща в техен верен и влиятелен съюзник.
Разбира се, намират се противници на спиритуализма, и сестрите Фокс са обвинени публично в шарлатанство и служене на Дявола. От двете страни на Атлантика се появяват редица "медиуми", които демонстрират различни явления, включително автоматично писане, апортиране на предмети и транс с "директен глас", в който мъртвите говорят чрез медиума почти със земния си глас.
Появява се госпожа на име Норман Кълвър, роднина на двете сестри, която пред цяла Америка обявява, че двете момичета са измамнички и, че Кейт й е показала как да прави почукванията, като "щрака" с пръстите на краката си.
На 21 октомври 1888 година Маргарет и Кейт признават публично, че са участвали съзнателно в измама. Те свикват събрание в Музикалната академия в Ню Йорк. Тази вечер съм тук като един от основоположниците на спиритуализма, за да го изоблича като абсолютна лъжа от начало докрай, като едно от най-неубедителните суеверия, и като най-зловредното богохулство, известно на света", казва Маргарет.
Тя обяснява участието на себе си и сестра си в измамата с натиск, отказан върху тях от католическата църква. И двете сестри се отдават на наркотици и алкохол и овдовяват рано.
Това разкритие обаче не слага край на спиритуализма. Той залива света със забележителна бързина, а днес последователите му са милиони.
За родоначалник на спиритуализма се смята американският изследовател Андрю Джексън Дейвис. През 1843 година 17-годишният юноша срещнал магнетизатора Левингстън, който разкрил у него необикновените способности на медиум. Две години по-късно Дейвис имал видение, в което му били дадени необичайни откровения с поръката да ги обнародва за благото на настоящите и бъдещите хора.
Той се установил в Ню Йорк и в сомнамбулично състояние диктувал книгата си "Принципите на природата, нейните божествени откровения и гласът към човечеството". След век и половина тя се превърнала в библия на религиозно-философското течение, в чиято основа лежи вярата в задгробния живот и възможността за общуване с духовете на починали хора чрез медиуми.
Първият документално потвърден случай на фотографиране на привидение е от 1862 година. В един неделен ден американският фотограф Мемлер бил в ателието на свой приятел и се опитвал да си направи автопортрет.
При проявяването на пластината открил върху нея, освен себе си, и чужда фигура. Мемлер първо решил, че втората фигура се е появила, тъй като фотопластинката не е била съвсем чиста. Фотографът направил няколко опита, използвайки съвършено чисти плаки. Върху някои от тях отново се появили странни неясни фигури. По съвета на свои приятели, които се увличали от спиритизъм, Мемлер изоставил предишните си занимания и станал професионален фотограф и медиум, предизвикващ и фотографиращ духове.
Понякога се питаме: Защо съм тук? Откъде дойдох? Какво ще се случи когато умра?

Един от начините да погледнем към тази тематика е като изследваме процеса на спане, сънуване и събуждане. Той много прилича на този на умирането, междинното състояние и прераждането. Когато спим дълбоко на другите им изглеждаме сякаш сме умрели, а накрая, когато се събудим, нормалните ни сили на паметта и менталния контрол отново се възвръщат и нашия сънуван свят ни напуска, оставяйки ни по начина, по който възприемаме света в будно състояние. Подобен процес се получава когато умрем, казват някои. Изпитването на ясната светлина при смъртта може да е подобна на изпитването при дълбокия сън.
Прераждането е вярата, че когато някой умре, той се преражда в друго тяло. Хората имат различни вярвания относно прераждането. Някои смятат, че не е задължително да се преродим в човешко тяло. Някои може да са били паяци в предишния си живот, а други - моркови или папагали. Затова се постарайте да сте внимателни към това, което третирате в бъдеще.
Някои монаси медитират в продължение на цял ден, за да могат да достигнат състоянието на върховно блаженство (нирвана) с цел да могат да избягат от колелото на прераждането. Според някои вярващи трябва да се опитате да сте възможно най-безгрешни в този живот, за да можете да се върнете в човешко тяло в следващия.
С Карма прераждането може да обясни защо добрите неща се случват на лошите хора, а лошите неща - на добрите. Дали е затова, че сме били наградени или наказани за действия от минал живот?
За мен е доста практично да мисля по този начин, така смъртта не ми изглежда толкова плашеща.
Как се постига връщането към минал живот?
Връщането към минал живот може да се постигне чрез техника на хипнотерапия, която може да ви свърже с един или повече предишни живота. Целта на връщането в предишен живот е да бъдеш в позицията на тръгване на пътешествие към достигането на скрити спомени от подсъзнателно ниво. Не става въпрос за спомени само от този живот - съхранени са и такива, които са от предходния ни живот. За да действа терапията, клиентът трябва да вярва във връщането назад.
Хроничните медицински проблеми, като астма, алергии, мигрена и много други, могат да отговарят много точно на терапията на миналия ни живот. Една от причините хората да искат да се върнат назад е да се елиминира физическата или емоционалната болка, а друга - желанието да се намали страха от смъртта или може би да се обясни повторението на необясними сънища.
Причината да избера да хвърля бегъл поглед на прераждането и връщането към предишен живот се таи в това, че като малка страдах от неизмерим страх от смъртта (както и повечето хора). Затова днешната ми стратегия е вярата в този начин на живот, което ме кара да се чувствам по-уверено и ми дава някакво обяснение.
Когато стила на миналото ни поведение се третира с освобождаване на блокирани емоции или вина, предоставяйки ни се възможност да изпитаме самопознанието и свободата, можем дори да успеем да станем господари на собствената си съдба.
Затова - пазете се от кучето ви - то може да е вашата мащеха от предишен живот!